През септември, редица фирми получиха писмо от НАП с покана за подаване на коригираща декларация, поради посочени големи парични наличности на каса.
Необходимо ли е да го направим и как да вземем решение.
Нека да напомним, че дадената възможност за подаване на коригираща декларация по чл. 92 от ЗКПО в срок до 30 септември 2017 г., която влезе в сила за първи път и се отнася за изтеклата финансова 2016 г., е нещо съвсем различно от поканата за подаване на коригиращата декларация, към която приканва НАП, относно касовите наличности.
Коригиращата декларация, която влезе с промяна на ЗКПО и е в срок до 30 септември 2017 г., се отнася за открити грешки през 2016 г., които оказват влияние на данъчния финансов резултат и съответно рефлектират върху размера на дължимия корпоративен данък за финансовата 2016 г. Този вид корекции се основават на чл. 75 ал 3 от ЗКПО и са по инициатива на данъчно задълженото лице.
Коригиращата декларация, към която НАП приканва да бъде подадена е по инициатива на Националната агенция по приходите и се основава на чл. 103 ал 2 от ДОПК и няма отражение нито към финансовия резултат, нито към дължимия корпоративен данък.
Към настоящия момент все още няма дефиниция над какъв размер парични средства в касата попадаме в графата „големи парични наличности“.
И все пак кое е водещото при вземането на решение, дали да подадем такава коригираща декларация?
Да прегледаме настоящото състояние на касовата наличност на Дружеството.
Дали към настоящия момент стойността на касовата наличност, посочена в отчетите към 31.12.2016 г. е изразходена изцяло или частично и естествено, имаме документална обоснованост. Вторият въпрос, който можем да си зададем е дали сумата от салдото на касовата наличност по документи е действително налична към момента.
Ако отговорите са „да“ и на двата въпроса, тогава няма причина за притеснение и не е необходимо подаването на такава коригираща декларация.
Ако отговорите са „не“, тогава трябва внимателно да преценим ситуацията си, дали да посочим разпределяне на дивидент към собственикът/собствениците като физически лица и да обложим с 5% данък, но не бива да забравяме и ограничението за плащане в брой, както и за санкциите за неподадена в срок Декларация по чл. 55 ал 1 от ЗДДФЛ и чл 201 ал 1 от ЗКПО, Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, както и за неудържане на дължим данък от платеца на дохода.
Другата възможност е да обявим скрито разпределение на печалбата, за което имаме ясно посочена дефиниция в закона и начин на облагане.
Дали ще подадем коригираща декларация и какво ще посочим там е въпрос на лично решение, обвързано с много фактори и обстоятелства, но това е и една възможност да се прекрати порочната практика на акумулиране на големи суми в така наречените „червени каси“.
